Коклюшът, известен още като магарешка кашлица, е силно заразно бактериално заболяване на дихателните пътища, причинено от бактерията Bordetella pertussis. Характеризира се с тежки пристъпи на кашлица, последвани от специфичен свистящ звук при вдишване, който наподобява магарешки рев. Заболяването е особено опасно за кърмачета под една година, при които може да причини сериозни усложнения като пневмония, гърчове и спиране на дишането. Най-добрата защита е пълната имунизация според националния календар.
Какво представлява коклюшът?
Коклюшът е остра инфекциозна болест, която засяга дихателните пътища и протича с характерна пароксизмална кашлица. Причинителят е бактерията Bordetella pertussis – пръчковидна бактерия, която е слабо устойчива във външната среда и загива за около тридесет минути при стайна температура. Предаването става по въздушно-капков път при кашляне, кихане и говорене от заразен човек.
Според медицинските статистики, въпреки въведената масова имунизация в България през петдесетте години на миналия век, коклюшът все още се среща като спорадични случаи и малки епидемии. През първите три месеца на 2024 година в страната са регистрирани сто и четиринадесет случая, като най-висока е заболяемостта при кърмачета. Около деветдесет процента от заболелите са на възраст до деветнадесет години, което показва, че заболяването засяга предимно детската популация.
Инкубационният период е от една до две седмици след заразяването. През този период болните са заразни до четиридесетия ден от началото на заболяването, като рискът от предаване е най-висок в ранните стадии преди развиването на характерната кашлица. След преболедуване организмът развива имунитет за период от десет до дванадесет години, но той не е доживотен.
Какви са етапите в развитието на заболяването?
Коклюшът протича в три отделни стадия с различна продължителност и характерни симптоми. Първият етап се нарича катарален или продромален период и обикновено продължава от една до две седмици. В този стадий симптомите силно наподобяват обикновена настинка, което прави диагностицирането изключително трудно. Детето има хрема или запушен нос, кихане, сълзящи очи, леко повишена температура до тридесет и осем градуса, възпалено гърло, обща отпадналост и суха дразнеща кашлица.
Именно в този ранен стадий детето е най-заразно за околните, но родителите и лекарите често не подозират коклюш поради неспецифичните симптоми. Това води до разпространение на инфекцията в семейството и детските заведения. Заболяването често се предава на малки деца от по-големи братя и сестри или от възрастни членове на семейството, които имат лека форма на болестта без характерните симптоми.
Вторият етап се нарича пароксизмален или спазматичен стадий и е най-тежкият период на заболяването. Той започва след седем до десет дни от появата на първите симптоми и може да продължи от една до шест седмици, а в тежки случаи дори до три месеца. В този стадий се появяват характерните интензивни пристъпи на кашлица, които представляват серия от бързи кашлични тласъци без възможност за поемане на въздух между тях.
След пристъпа на кашлица детето прави дълбоко вдишване, което издава специфичен остър свистящ звук, наподобяващ магарешки рев. Очите се зачервяват, устните и езикът може да посинеят поради недостиг на кислород, след което детето отделя жилави светли храчки. При малки деца и кърмачета пристъпите често завършват с повръщане. Всеки пристъп обикновено трае между една и две минути, но няколко пристъпа могат да се появят бързо един след друг. Първоначално пристъпите са по-чести нощем, но с напредване на заболяването се появяват и през деня.
Третият етап е периодът на възстановяване или реконвалесцентен стадий, който продължава до три седмици при деца, но може да се удължи до няколко месеца при кърмачета. През този период пристъпите на кашлица постепенно стават по-редки и с отслабен интензитет, а състоянието на детето се подобрява. Дори след пълно възстановяване, при последващи респираторни инфекции характерната кашлица може да се завръща временно.
Защо е толкова опасен за бебетата?
Коклюшът е особено животозастрашаващ за бебета под една година и най-вече за новородени и кърмачета през първите шест месеца от живота. Според медицинската статистика, повече от половината бебета на възраст под една година, които развиват магарешка кашлица, се хоспитализират. Около един процент от хоспитализираните кърмачета не оцеляват въпреки интензивното лечение.
При най-малките деца пристъпите на кашлица могат да бъдат последвани от апнея – кратки периоди на спиране на дишането, които могат да продължат опасно дълго. Незрялата им имунна система и стесните дихателни пътища правят бебетата особено уязвими към усложнения. Много често при тях не се чува характерният свистящ звук, което допълнително затруднява диагнозата.
Поради продължителните пристъпи на кашлица мозъкът на детето остава без достатъчно кислород, което може да доведе до гърчове, припадъци и трайни увреждания на мозъчната тъкан. Най-честото усложнение е бронхопневмонията, която може да бъде причина за фатален изход. Други усложнения включват дехидратация поради затруднено хранене и повръщане, кръвоизливи в очите или мозъка, фрактури на ребра при силни пристъпи и мозъчно увреждане.
Дехидратацията при кърмачета се развива бързо, тъй като тежките пристъпи на кашлица водят до затруднено приемане на храна и течности, комбинирано с повишена загуба чрез повръщане. Това изисква болнична хидратация и внимателно медицинско наблюдение. При малки бебета всеки случай на коклюш се счита за медицинска спешност и изисква незабавна хоспитализация.
Как се поставя диагнозата и какво е лечението?
Диагностицирането на коклюш при малки бебета и частично имунизирани деца е особено трудно, тъй като характерните симптоми може да не са толкова изразени. При подозрение за коклюш лекарят взема секрет от носоглътката за лабораторен анализ, за да докаже наличието на бактерията. При деца с рискови фактори за усложнения се извършва и пълна кръвна картина.
Лечението на коклюш е най-ефективно, когато започне в ранните стадии на заболяването – обикновено в първите една до две седмици след началото на кашлицата, преди развитието на пароксизмалния стадий. В този период се предписват антибиотици, които могат да ограничат развитието на инфекцията и да намалят риска от заразяване на околните. Най-често използваните антибиотици включват азитромицин, еритромицин и кларитромицин.
Антибиотиците спират заразата след пет дни от започване на приема. Без антибиотично лечение болните остават заразни до три седмици след началото на интензивните пристъпи на кашлица. Важно е да се отбележи, че ако коклюшът бъде диагностициран на по-късен етап, когато вече е налице пароксизмалният стадий, антибиотиците няма значително да повлияят на симптомите, тъй като бактериите вече са изчезнали и кашлицата се дължи на токсините, които са увредили дихателните пътища.
Лечението включва спазване на постелен режим, подходяща диета с много течности и симптоматична терапия. Прилагат се инхалации за овлажняване на дихателните пътища, антиалергични средства, а в тежки случаи и кортикостероиди. Лечението на по-големи деца може да протича в домашни условия под внимателно медицинско наблюдение. При кърмачета и малки деца обаче е необходима хоспитализация за осигуряване на кислород, интравенозна хидратация и непрекъснато наблюдение на дишането.
Как да се предпазваме от коклюш?
Най-сигурният начин за защита срещу коклюш е пълната имунизация според националния имунизационен календар. В България имунизацията срещу коклюш се прилага с комбинирани ваксини, които осигуряват защита не само срещу коклюш, но и срещу дифтерия, тетанус, полиомиелит, хемофилус инфлуенце тип Б и хепатит Б.
Първичната имунизация се състои от три дози на втори, трети и четвърти месец с шествалентна ваксина. Първата реимунизация се провежда през втората година на детето с петвалентна ваксина, втората реимунизация на шестгодишна възраст с четиривалентна ваксина и третата реимунизация на дванадесетгодишна възраст с тривалентна ваксина. Тази последователност има за цел да осигури трайна защита през ключовите етапи от детското развитие.
След въвеждането на активната имунизация се наблюдава рязко спадане на заболяемостта и моделиране на епидемичния процес. В страните с висок имунизационен обхват заболяемостта сред децата под петнадесет години е по-малко от един случай на сто хиляди население. Имунизираните деца могат да се заразят, но обикновено заболяването преминава в много по-лека форма без характерните тежки пристъпи и без риск от сериозни усложнения.
Важно е родителите да се отзовават винаги на поканата на общопрактикуващия лекар за поставяне на съответната ваксина. Ако в семейството има диагностициран случай на коклюш, всички близки контактни лица получават профилактично антибиотично лечение за предотвратяване на заразата. Болните деца трябва да останат изолирани у дома и да не посещават детски заведения поне до пет дни след започване на антибиотичното лечение.
Често задавани въпроси
Може ли ваксинирано дете да се разболее от коклюш?
Да, съществува възможност дори имунизирано дете да се зарази, но обикновено заболяването преминава значително по-леко, без тежки пристъпи и без риск от сериозни усложнения.
Колко време продължава заразният период?
Болният е заразен от около шест дни след началото на симптомите до три седмици след началото на пароксизмалната кашлица. При прием на антибиотици заразният период се съкращава до пет дни от започване на лечението.
Кога детето може да се върне в детската градина?
След поне пет дни антибиотично лечение и след консултация с лекар, ако общото състояние позволява. Без антибиотици детето остава заразно три седмици след началото на тежката кашлица.
Медицинско уточнение: Тази статия има информативна цел и не замества медицинска консултация. При подозрение за коклюш незабавно потърсете педиатър, особено ако детето е бебе под една година.
Източник: Информацията е базирана на данни от Регионалните здравни инспекции на България и педиатрични източници, актуални към 2025 г.
